147 бели правоъгълника
от операционната - до крайната стена...
328 черни и неправилни черти - обратно.
Упорито преброявам ги -
минава вече час,
но ще изчезна като вятър, като мълния,
когато
избяга заекът страхлив на този дълъг ден...
Във който розовата ми принцеса
бе поканена на рандеву от скалпела...
Едничка моя! Съкровище мое! Недей!
Заклевам те, недей!
Не тръгвай и ти като мен
по неравния път на баща си!...
Знай - по него всички неща
не се получават от първия път...
За нас - вторият опит е винаги
задължителен...
Но въпреки всичко - сме готови,
готови да храним до смърт
русо-рижия котарак на мечтите си...
Втори път:
рев, упойка и пак -
в операционната - втора среща със
скалпела...
А аз - отвън
отново броя,
броя в несвяст:
чужди грешки, черти, правоъгълници
и... усещам как побелява косата ми...
