Красимире, Красимире...
Черен ли си, Чернев ли си, рус ли си?...
Отдавна ти казвам, че за нищо не ставаш.
Хвърляш напразни усилия в мислене
как да прекроиш съдбата си и държавата.
Нали чел си и знаеш,
че съдбата ти е написана -
много, много преди да се пръкнеш под слънцето?
А тревогите за държавата...
Каква ти държава бе ? –
Та те я огризаха
до дъното на кората, до последното зрънце...
Гола форма остана -
капан за... като тебе такива...
Наивници...
Тъй че: Мятай каиша! Плюй на всяка забрана!
Чуваш ли какво ти казвам, Чернев?
Докато можеш все още - дишай!
Зачеркни всичко останало!...
А тя - съдбата -
е крастава жаба...
Мислиш ли я - подува се.
Не виждаш ли? Вече засенчва дните ти?!
Гръб обърни й!
Отпусни юздите си!
Полудувай!
Твоята пръст е само за теб
и никой не може да ти я пипне...
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...
Поздрави от Бегликташ