Постинг
14.05.2013 22:11 -
НЕГЪР ПО ПРИЗВАНИЕ
Вече април е...
Добрите мъже отдавна изпиха си виното.
Не зная добър ли съм,
но последните литри допивам и аз.
Прекопах двора си,между дъждовете дълго лавирах.
Сега ми остава -
каквото намислил съм - да посадя.
Имах нужда от пролет,за да се наситя на работа.
Като хала се хвърлям във всеки почивен ден.
За съжаление - наближават ни празници!...
Не, не - радват ме!
Но ще трябва книга да взема,за да не сторя поредния грях...
и...апетитът ми вълчи да спре!
"Работата не свършва никога" -
вече вярвам до дъно във тази максима.
Класика...
Помня онзи албум - излязъл през седемдесетте...
Изхабените в делника нерви
поливам със пот - и понякога плаша се,
че няма доникъде да ми достигнат
отредените часове.
Иначе - с удоволствие бих попътувал.
Бих се втурнал даже към Африка...
Само дето не виждам
в кой век ще си го позволя...
Сега - захвърлям мотиката,под дъжда забравям и якето,и лопатата...
Кафе си наливам
и сядам да гледам мач.
До...другата събота...
Ох...Лазаровден е!Какво мога да правя?!
В неделя - Цветница.Нищичко - знам!
Но какво свири тоя?!
Имам предвид съдията.
Децата са тук.Не мога да псувам
и наричам го просто "кавал"...
Те не питат какво искам с този термин да кажа.
Подхилват се многозначително.
Разбирам,че знаят,а и те разбират,че знам.
Мачът не става за гледане.
Слизам в мазата -
и там имам нещо да правя,
а след новините - ще чуя крайния резултат.
Добрите мъже отдавна изпиха си виното.
Не зная добър ли съм,
но последните литри допивам и аз.
Прекопах двора си,между дъждовете дълго лавирах.
Сега ми остава -
каквото намислил съм - да посадя.
Имах нужда от пролет,за да се наситя на работа.
Като хала се хвърлям във всеки почивен ден.
За съжаление - наближават ни празници!...
Не, не - радват ме!
Но ще трябва книга да взема,за да не сторя поредния грях...
и...апетитът ми вълчи да спре!
"Работата не свършва никога" -
вече вярвам до дъно във тази максима.
Класика...
Помня онзи албум - излязъл през седемдесетте...
Изхабените в делника нерви
поливам със пот - и понякога плаша се,
че няма доникъде да ми достигнат
отредените часове.
Иначе - с удоволствие бих попътувал.
Бих се втурнал даже към Африка...
Само дето не виждам
в кой век ще си го позволя...
Сега - захвърлям мотиката,под дъжда забравям и якето,и лопатата...
Кафе си наливам
и сядам да гледам мач.
До...другата събота...
Ох...Лазаровден е!Какво мога да правя?!
В неделя - Цветница.Нищичко - знам!
Но какво свири тоя?!
Имам предвид съдията.
Децата са тук.Не мога да псувам
и наричам го просто "кавал"...
Те не питат какво искам с този термин да кажа.
Подхилват се многозначително.
Разбирам,че знаят,а и те разбират,че знам.
Мачът не става за гледане.
Слизам в мазата -
и там имам нещо да правя,
а след новините - ще чуя крайния резултат.
Няма коментари
