Какво става с времето?

                    И със природата?...

Грешен свят...

Пролет, зелено,

а няма хайдути...

Агнета плачат,

снаги наливат.

Блеят - късат сърцето

и ... вдъхновено -

ножа си чакат,

а няма кой да го забие...

Зеленее гората,

тревясват пътеките...

Няма кой по тях да премине...

Шубрак да скърши,

яма да изкопай,

да стъкне огън -

на Азъл чешма - там където,

трябваше да се сбере дружината...

                    Уж си тръгна зимата,

а в сърцата ни -

студ и виелица -

пусто е...

Къде останахте, мои побратими?...

Къде са раменете ви верни

и пушките?

Елате!

Да гръмнем поне веднъж

в окото гузно на небосвода...

Отписа ни вярата

от тефтера си...

Отписа ни и родът.

Измислете как да катурнем Господ!...

Че и той ни загърби,

а за нашите вопли съвсем оглуша...

Ако е Господ, наистина -

той ще има душа -

да бди, да пази

ако не нас - то семействата...

А не - да облива в кръв

от ранни зори

прага прояден на грешната събота...

Къде сте?

Къде сте побратими?

Знаме забивам - елате и вий!

Сам комита - не стига

дори за песен...

Красимир ЧЕРНЕВ