Ще си тръгна, догори ли огънят,

за да погаля кожата премръзнала на утрото

със пръстите, изтръпнали

от голотата на гърдите ти…

По стъклото на твоята душа

твърде дълго бях драскал с думи и чувства,

а всъщност - рисувал съм икони

с лица на отминали жени.

Понесъл наивността и добротата си -

лесно ще намеря изхода

за непризнатите мъже…

И може би отново ще ме заболи?...

Едва ли някога ще ме потърсиш

във мечтите си…

Навярно ще остана шепа

от пясъчната ивица на твойте спомени,

зрънца от черни сенки,

които те спохождат нощем

и ще се радваш, ако те отминат.

Платих за всички изневери

и броя сега мечтите под клепачите -

на кръстопът:

дали са те натрупана романтика

или капан за неудачници?

Във другия живот -

не ме очаквай!

Ще стоя възможно най-далеч

от теб.

Красимир ЧЕРНЕВ