За съжаление, така е , малка ми дъще.

След веселбата настъпва тъга…

Както слънцето събужда нощта,

а приливът - плажа шарен поглъща.

По-добрите си тръгват по-рано.

За щастие - аз се оказах достатъчно лош.

Загърбил душата си, с мисъл единствено за прехраната,

преливам от пусто в празно спестения лъскав грош.

В името на теб и сестра ти. За всички ни!

Нямам сили, уморих се да събарям стени…

И когато разказвам ти какъв бях преди -

знам, че не вярваш… но запомни:

Безкрайно обичам ви!...

Красимир ЧЕРНЕВ