Грешниците...

Те - грешниците - си тръгват боси преди изгрев.

След тях остава пепел от нецелуната тъга...

Тревите проследяват пътя им

през призмата на росни бисери,

а детелините съзират четвъртите си

отдавна търсени листа...

И само вятърът неистово разпъва

акордеона на раздялата

с надеждата разголена,че утре ще вали...

Сега изгрява слънце.

Във зъбите на самота

проскърцва зрънце пясък.

Ухае на любов и смачкани звезди...