Вик на гларус,

тераса и куче.

Дребни жълтици в джоба на делника.

Чаша мастика,

лула недопушена,

вятър кротко прелиства вестници.

Суха дрямка наляга следобеда.

Синя песен звучи под клепачите.

Някак странно,

но вярвам ще мога

да се впиша преди

да падне здрача.

Като дъх на делфин,

като фон на картина.

Като гущерче върху рамката на хоризонта.

Аз съм бучката лед

сред кристалите на мастиката

и с удоволствие се разделям

със своята форма.

Красимир Чернев