Когато се надигна от пясъчното ложе на страстта -

те виждам как простора прекрояваш

с призрачните ножици на чайките.

Пред голотата ти вълните кротват, изплезили езици,

а ранните лъчи докосват върховете на гърдите ти.

Прощавам ти закачките със вятъра

и флирта с раците все някак си ще ти простя...

Прехапал дъх ще се изправя и при теб ще дойда,

поведен от юздата на греха,

за да те скрия в своите обятия.

Не пресичай порива ми,

както сянката на гларус пресича пътя на пасажа.

Пусни ме в мислите си

и в своите илюзии ме покани.

Макар и разгадан до кокал -

аз все още имам да разкажа

за червенокосите лета на миналите дни.

Как заедно със залива тъгувахме

за синеокото хвърчило на отминалия август,

как неумело по една сълза прикривахме

в зениците, напрашени от бягства и раздели...

От любов разкъсани между сезоните -

оставахме си цели

и дълго връзвахме мечтите си

по глезените тънки на надеждите за щастие...

Прощавам ти за бурята в душата си,

завихрила дебелите ми мисли.

Под гръмкия аплодисмент на мидите

докосвам те, изтръпнал от нестихващи овации.

Ела и забрави за вятъра и раците!

Ела, за да открием бисерите в ложето ми -

то не е градено само с грях и пясък!...

Красимир ЧЕРНЕВ