Подгонил стари вестници,
развял разпраната си риза,
подсвирквайки с уста

Аз съм твоят единствен есенен мъж.
Ти си моят дълго тъгуван пурпурен залез...
Такова блаженство има само веднъж.

Мъртво вълнение...вече тринайсети ден,
като обич - случайно задрямала в чужда постеля.
Влачи вълната пясък, камъни и грехове,

И ще те чакам...
Под слънцето огромно на тъгата – 
почернял от мисли –

Тази сутрин дори вълните безпаметно спят.
Надиплени – краищата им – само похъркват нежно. Почива си август след бурния неделен танц.
Сили събира, за да си тръгне.