Като глухарче - от топлите длани на бриза -
разпръсква лятото последните свои илюзии…

 
Пресъхна неочаквано лагуната на любовта ти...
Последните кристали от сапфирите на навика - блестят...

 
Ще седна тихо на вълнолома на нощта...
За всяка равносметка - аз имам тъжна пролет.

Колко бързо пътуваше -
пък и навреме дойде
влакът бърз за битието.

Пиян като донски казак
и безгрижен за седем катуна,
години наред не близнал вода,

 Ще продължи животът ми, дочакал есента...
 Безвремието - изпепели жарта в камината на лятото.
Настъпи пустота...до оня миг, когато