... и ми напомня Фицджералд,
че нежна е нощта...
А аз - неизтрезнял -

Нощта се разстила пред мен
с аромата на взета жена,
на която не мога да се наситя...

Кажи на вятъра, че идваш при мен.
Той знае точно къде живея.
Остави се на неговите умели криле

От вълнолома на деня се взирам
в най-сините очи на юли
и търся погледа ти, реещ се

 Тази пресъхнала кошница - скуката -
хвърля посеви около мен...
Толкова вехта е, а още не се е научила,