По източния бряг на лявото предсърдие
се спуска мравчицата бяла на тъгата...
Тя има смешна шапка и носи пръстен,

Ето...
Запознай се!
Това е моят дъжд.

Когато плувам нощем до пясъчния бряг
на знойното ти тяло -
между вдишванията си дълбоки

Този юнски безгрижен вятър
размъти задълго ума на вълните.
Колко им трябва на жени без характер

Отнесе се главата ми в бездънни небеса...
Не знам - от глътката любов или от виното...
Потърсих те в съня си, но ти...не беше там...