Като изгрев изплува от залива
антична и гола.
Потръпва от бриза и търси топло рамо

Току-що закърпил
ненаситната дупка в чорапа на делника – 
умореният залез тъжно се скри… 

Свещта и ваната до нея – 
намекваха за голота, 
а двете чаши вино –

Тази вечер има пълнолуние...
Ще мигнем ли?
Та ние си будуваме достатъчно и без него...

Старата грешница, повела мъжете на гроздобер,
натежала от едър плод,
                             страст и съблазън,